Понятието кръвна захар означава съдържанието на глюкоза в кръвта. Глюкозата е главен източник на енергия за тъканите в организма и най-общ показател, характеризиращ въглехидратната обмяна. Поддържането на нивото на кръвната захар в определени граници е важно за правилното функциониране на всички органи и тъкани в човешкия организъм. Изследване на кръвна захар е отсяващо изследване при търсене на патологични отклонения. Практикува се най-често сутрин на гладно изследване на кръвната захар. При болни със захарен диабет за оценяване на провежданото лечение: било то само диета или диета в съчетание с медикаменти – таблетки или инсулин, се провежда кръвно-захарен профил. Изследва се кръвната захар в различни часове на деня, указани от лекар, така че при някои от измерванията кръвната захар да е на гладно, а при други след хранене. По стойностите се съди за метаболитната компенсация на диабета, т.е. нормализирани ли са онези прицелни стойности на кръвната захар, при които рискът от усложнения на захарния диабет е сведен до минимум.
Креатининът е един от най-важните показатели за характеризиране състоянието на бъбреците и тяхната функция. Образуването на креатинин зависи от мускулната маса. Поради тази причина при мъжете стойностите му са малко по-високи в сравнение с тези при жените. Степента на отделяне на креатинина зависи от възрастта. Стойностите на серумния креатинин дават информация за степента и стадия на хроничната бъбречна недостатъчност
Билирубинът е главния пигмент в жлъчния сок.
Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 mmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците.
Представлява именно това жълто оцветяване в резултат отлагането на билирубин в тъканите. Жълтеницата е водещ, макар и понякога късен симптом, при по-голямата част от болестите на черния дроб, жлъчните пътища, хемолитичните анемии, както и при много вродени и придобити нарушения в обмяната на билирубина.
Важен участник в съсирването на кръвта, нивата на фибриногена се повишават в отговор на възпалението в тъканите. Определяне нивото на фибриноген се явява едно от най-честите лабораторни изследвания, впоказателни за острата фаза на възпалителните реакции. Тъй като развитието на атеросклерозата и сърдечните заболявания са по същество възпалителни процеси, повишаване нивата на фибриногена може да помогне да се предскаже рискът за сърдечно заболяване и инсулт. Понижен фибриноген се наблюдава при: чернодробни заболявания ДИК синдром (дисеминирано вътресъдово кръвосъсирване) токсикоза на бременността амниотична емболия змийска отрова хронична миелолевкоза прием на анаболни хормони (андрогени).
Уреята е важен краен продукт на белтъчната обмяна.По-голямата част от образуваната уреята се отделя през бъбрека, малки количества се излъчват през стомашночревния тракт и кожата.В редица случаи уреята може да бъде увеличена над или намалена под границите на нормата и изследването и може да даде ценна информация за състоянието на организма.
Общият серумен белтък включва всички белтъци в кръвта без тези на кръвните клетки, на хемоглобина и без фибриногена.При здрави възрастни хора стойностите на общия белтък се движат в определени граници (58-80 g/l).При някои заболявания се наблюдават отклонения извън границите на нормата.
Kраен продукт при обмяната на пурините на нуклеиновите киселини в организма. Образувалата се пикочна киселина се отделя чрез бъбреците. В здрав организъм пикочната киселина е в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормалната концентрация на пикочна киселина е 220-240 µmol/l при децата и нараства с възрастта. При мъжете след полово съзряване нараства по-бързо като достига 416 µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 370 µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото при мъжа. Ако концентрацията на пикочната киселина се повиши до 380 µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, което създава условия за развиване на подагра. Подаграта е заболяване, при което пикочната киселина в кръвта образува кристали, на речени урати. Уратите се отлагат в меките тъкани, костите и вътрешните органи и водят до пристъпи от ставни болки и други увреждания. Повишената концентрация на пикочна киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.
При понижаване на албумина до 50% или повече от референтните стойности се развиват отоци. Албуминът е транспортен белтък за мастни киселини, билирубин, салицилова киселина, Са2+ и Мg2+ ,прогестерон, витамини. Показания за изследване: нарушения във водно- електролитното равновесие; загуба на албумин от вътресъдовото пространство; оценка на белтъчния метаболизъм.Биологичен материал: серум, урина. Лекарства, които могат да повишат албумина са: анаболни стероиди, андрогени, растежен хормон, инсулин.
Съществуват два главни типа липопротеини, които работят в противоположната посока.
пренасят холестерол от черния дроб до останалата част от тялото. Когато нивото на LDL холестерол е прекалено високо, холестерола се отлага по стените на кръвоносните съдове. Това е причинтата LDL холестерола да се нарича "лош" холестерол.
пренасят холестерола обратно от кръвния ток към черния дроб, където холестерола се преработва и бива елиминиран от тялото. HDL намалава вероятността кръвен холестерол да бъде отложен по стените на кръвоносните съдове. Това е причината HDL холестерола да се нарича "добър" холестерол. На кратко казано колкото по-висок е LDL и по- нисък HDL, толкова по-голяма е опастността от атеросклероза и сърдечно заболяване.
Триглицеридите представляват основната част от липидите (мазнините) в храната. Други два главни класа мазнини са: фосфолипиди (напр. лецитин) и стероли (напр. холестерол). Триглицеридите се образуват при естерификация на глицерол с три молекули мастни киселини. Наричат се още триацилглицероли.Триглицеридите се приемат с храната (екзогенни) или да се синтезират в организма (ендогенни).Най-много триглецириди има в мастната тъкан, в черния дроб, скелетната мускулатура и сърцето.Показания за изследване: за оценка на риска от коронарна болест на сърцето, при захарен диабет, алкохолизъм, панкреатит.